Дарик радио, архив
Валентин Грънчаров
Валентин Грънчаров
Роден съм Овен, 15 април, в Трета градска болница в София през далечната 1963 г. Като малък живеех на ъгъла на „Найчо Цанов” и „Опълченска”, или, казано модерно - близо до Мола на „Стамболийски”.
Сега съм в „Младост” и като тръгна към Дарик винаги си казвам, че отивам в града. Завършил съм Седма гимназия на ул. „Шишман”.
След това трябваше да ставам, според майка ми, доктор, но влязох в Софийския университет специалност „География”. Култовата 1989 г. завърших и започнах работа като учител в софийския квартал „Ботунец” в Техникум по металургия. Там изкарах четири хубави години. След това започнах да правя кариера.
Станах заместник-директор в 85-то СОУ във „Враждебна” или, казано модерно, вече бях на правилния булевард, който стига и до „Дондуков” 82.
По това време започнах работа и във вестник „Народен спорт”. Там започнах и журналистическата си практика. През ранната есен на 1996 г. се запознах с Томислав Русев и той ме покани в Дарик да отговарям за ... новините от ЦСКА. И така се почна с радиожурналистиката. Станах бързо член на екипа, спечелил приза „Спортна медия на годината”. После станах шампион с ЦСКА. А още бях и заместник-директор, с всички изгледи един ден да стана директор на училище.
Естествено, дойде моментът да избирам и аз избрах… Радиото. Макар и тогава да си мислех, че няма да се налага да говоря в ефир.
Последваха събитията от януари 1997 г. и за известен период бях политически журналист. После мачове, мачове, та чак до днес.